изкуствовед
Университет „Лоранд Йотвьош“, Център по елинология
Унгария
Прочети още
Анна Мария Няради участва в инвентаризацията и опазване на църковното културно наследство в Унгария. Получава докторска степен по история на изкуството от Университета „Лоранд Йотвьош“ през 2012 г. Нейните изследвания са фокусирани върху щампите и книжната графика като иконографски и орнаментални източници и върху дейността на златарите, работещи под унгарска власт.
изкуствовед и етнолог, музеен консултант
Музей на изкуствата и занаятите, Загреб
Хърватия
Прочети още
Арияна Копрчина завършва Факултета по хуманитарни и социални науки, Загребски университет, катедра „История на изкуството“ през 1992 г. Получава докторска степен през 2012 г. с дисертация на тема Пластична обработка на сребро през XIX век в Хърватия. В своята дисертация тя синтезира стилистичните и морфологичните особености при обработването на метала на сребърни произведения с утилитарна функция, като прави и преглед на локалната и вносната продукция на сребърни изделия от XIX век на търговско и производствено ниво и на фабрично изработени продукти, включително предмети, следвали модели от XIX век в колекциите на Музея на изкуствата и занаятите и други музеи и архиви в Загреб и Хърватия.
От 1997 г. е ръководител на Колекция „Произведения от метал“ на Музея на изкуствата и занаятите и музеен консултант от 2015 г. Изследователските ѝ интереси включват приложни изкуства, златарски произведения с религиозна и утилитарна употреба от Средновековието до съвременното производство и бижутерията. Тя се фокусира върху изследването на промените в стила, модата и вкуса в производството на литургични предмети, както на съдове с ежедневна употреба, включително аксесоари за украса на маса и домакинство, прибори за хранене, както и старинни и съвременни бижута. Селектирала е съдове от метал и бижута за изложби и проекти, сред които са Biedermeier in Croatia (1997); Historicism in Croatia (2000); Art Nouveau in Croatia (2003). Проучвала е сребърни изделия с утилитарна функция и бижута за изложбата The Magnificent Vranyczanys (2016) и е курирала изложба на литургични съдове, вотиви и бижута за изложбата Visovac – Spirituality and Culture on Bila Stina (2019). Участва в проекта за изложбата Ars et Virtus, 800 years of shared cultural heritage in Zagreb and Budapest (2020), която е придружена от каталог, както и прави подбор на метални произведения за постоянни музейни експозиции в катедралната църква „Св. Тереза“ в Авила (2015), Епархийския музей на епископия Пожега (2016) и Еврейския музей в Загреб (2016).
Арияна Копрчина е автор на множество научни трудове, посветени на златарство, бижутерия и литургични предмети, отпечатани в самостоятелни и колективни статии и научни монографии. Тя е автор на научната монография Zlatarstvo u Zagrebu 1450 – 1550. Liturgijski predmeti i nakit, публикувана през 2022 г. от издателство „Školska knjiga“ и Музей на изкуствата и занаятите, Загреб, Хърватия.
изкуствовед
Австрия
Прочети още
Барбара Камлер-Уайлд е родена на 8 април 1955 г. в Грискирхен, Горна Австрия. Тя е омъжена за д-р Хайнц-Георг Камлер и е вдовица от 2018 г.
Барбара Камлер-Уайлд учи история на изкуството и класическа археология във Виенския университет и завършва през 1982 г. Защитава докторска дисертация на тема Златарят Йозеф Мозер и виенското златарско изкуство от XVIII век. Работила е като ръководител на Музея на средновековното изкуство, класицизма и романтизма и Колекцията от съвременна скулптура в музей „Белведере“ във Виена, Австрия (1983–1990) и като ръководител на виенския офис на международната аукционна къща „Сотбис“ (1990–1991). През 1992 г. е изпълнителен директор на Арт галерия „Аполо“, галерия за стари майстори във Виена. През следващата година тя основава консултантски офис, предлагащ художествени експертизи и оценки за частни и институционални колекционери, застрахователни компании, галерии и музеи. От 2009 до 2021 г. е художествен директор на Wiener Silber Manufactur, производител на сребърни изделия. От 1994 г. е вписана в съда като съдебен и сертифициран експерт по австрийска живопис, скулптура и сребро. Сред публикациите ѝ са Glanz des Ewigen. Der Wiener Goldschmied Joseph Moser, Diozösanmuseum St. Pölten and Kunsthistorisches Museum Vienna, 2003; Die Wiener Silbersammlung Bloch-Bauer/Pick, Vienna, 2008; Baroque goldsmith’s art of the treasury in Stift Klosterneuburg, 2011; Gold and Silver from Vienna and Copenhagen, exhibition Christiansborg Palace, Copenhagen, 1985; 900 years Benedictines in Melk, Stift Melk, 1989; Georg Raphael Donner, Österreichische Galerie Belvedere, Vienna, 1993. Има и многобройни приноси към изложбени каталози.
реставратор и куратор
Национален музей на изкуствата на Румъния, Букурещ
Румъния
Прочети още
Кармен Тънъсойу е реставратор на колекцията от литургични сребърни предмети и куратор в отдела за румънско средновековно изкуство в Националния музей на изкуствата на Румъния. Учи в Букурещкия университет и е доктор по история с дисертация на тема Иконография на кралското семейство на Румъния. Също така учи „Опазване, реставрация и управление на културно наследство“ в университета в Болоня.
Автор е на изложбите и каталозите за културно наследство Pewters Art (2012), Ornaments from Past (2015) (за средновековни румънски бижута), Metamorphoses (2018) (за колекцията от скъпоценни камъни и камеи). Съавтор е на постоянната експозиция на Румънската галерия за средновековно изкуство към Националния музей на изкуствата на Румъния и на повече от 20 други изложбени проекти на Националния музей в Румъния и чужбина, сред които изложбите Deomene в Италия, Sigismund of Luxembourg в Унгария, Architecture as Icon в Гърция и САЩ, Treasures of Romanian Art в Китай. Публикува в томове и научни списания или представя в радио и телевизионни предавания многобройни изследвания и статии за литургични сребърни предмети, ръкописи, орнаменти и бижута, както и за портретите на членове на румънската монархия.
византолог
Фондация „Света гора“
Гърция
Прочети още
Константинос Долмас защитава дисертация, разглеждаща средно и късновизантийски реликви в катедрата по история, археология и социална антропология на Тесалийския университет. Неговите интереси са насочени към византийските и поствизантийските произведения от метал, гръцката палеография и кодикология. Работи по проекта за цифрово наследство на Света гора и сътрудничи в проекта Проучване на сребърни църковни предмети Магнезия и Лариса (ХV–ХIХ век) с използването на неразрушителни техники. Участва в каталога на ръкописите на Филотеевия манастир на Света гора (том 1-2, под печат). Константинос Долмас е секретар на Гръцкото палеографско дружество (ELPE, http://elpe.web.auth.gr/) и лице за връзка в Гърция на Фондация „Света гора“ (MAFA, https://www.mountathosfoundation.org/).
главен асистент
Институт за изследване на изкуствата,
Българска академия на науките
Прочети още
Дарина Бойкина е изследовател в група Средновековно и възрожденско изкуство, сектор Изобразителни изкуства на Института за изследване на изкуствата. През 2016 г. придобива магистърска степен по изкуствознание в Националната художествена академия и докторска степен през ноември 2019 г. с дисертация на тема Реликварии в България от периода на Късното средновековие и Възраждането. От 2020 г. е главен асистент в Институт за изследване на изкуствата.
Нейните научни интереси са в областта на църковните приложни изкуства и материалната култура от периода XV–XIX век в България и на Балканите. Тя специализира в проучването на литургичните предмети и златарското изкуство, историята и развитието на златарските средища в България през периода от османска власт. Публикува изследвания, посветени на функционалните и художествените особености на мощехранителниците и таксидиотските кутии и тяхната роля в религиозния живот на вярващите, почитанието на мощите на светците и формирането на локалните култове към светците. Участва в национални и международни научни конференции. От 2017 г. работи по изследователски проекти, посветени на православното изкуство в България. Получава научни награди за млад учен, сред които е и престижната награда на Българска академия на науките Иван Евстратиев Гешов в научно направление Културно-историческо наследство и национална идентичност за 2019 г. Съосновател е на Асоциацията за изследване на приложните изкуства и златарството (Белград).
археолог
Ефория за старините на Халкидики и Света гора
Гърция
Прочети още
Димитрис Лякос учи в Историко-археологическия факултет на Солунския университет „Аристотел“ и получава докторска степен по византийско и поствизантийско изкуство във Факултета по архитектура на същия университет (2000). Дисертационният му труд е озаглавен Поствизантийска скулптура на Света гора (на гръцки език). Работи в Ефорията за старините на Халкидики и Света гора, Министерство на културата и спорта (Гърция), и преподава в Богословския факултет (Училище за социална теология и християнска култура) на Солунския университет „Аристотел“, в следдипломната учебна програма Изследвания в духовността, историята, изкуството и музикалната традиция на Света гора. Изследванията му се фокусират главно върху византийското и поствизантийското изкуство на Света гора и други региони като Албания, Крит, Кипър и Додеканезите. Публикувал е много статии в сборници от конференции, колективни томове и изложбени каталози.
научен сътрудник
Национален музей на изкуствата на Румъния, Букурещ
Румъния
Прочети още
Драгош Нъстъсойу в момента е научен сътрудник в Националния музей на изкуствата на Румъния в Букурещ. Дипломира се като изкуствовед (Национален университет по изкуствата, Букурещ, бакалавър по история и теория на изкуството, 2008 г.) и медиевист (магистър и доктор по история и медиевистика, Централноевропейски университет в Будапеща/Виена, 2009 и 2018 г.). Работил е като научен сътрудник в Института по история на изкуството на Словашката академия на науките в Братислава (2021–2022) и Центъра за средновековни изследвания на Националния изследователски университет в Москва (2018–2021). Получавал е различни стипендии в изследователски институции и университети като Център за академични изследвания в София (2023–2024), Колеж „Нова Европа“ в Букурещ (2022–2023), Американски изследователски център в София (2014–2015), Университет „Св. Кирил и Методий“ във Велико Търново (2013–2024) и Университет в Търнава (2013). Бил е преподавател в Център за източносредиземноморски изследвания в катедрата по история на изкуството на Държавния университет „Иване Джавахишвили“ в Тбилиси (2012) и е преподавал средновековно и модерно изкуство в Националния университет по изкуствата в Букурещ (2009–2010) и средновековни култове към кралските светци и историография във Висшето училище по икономика в Москва (2018–2021). Автор е на монографията Gothic Art in Romania (Букурещ, NOI Media Print, 2011) и съавтор на Mittelalterliche Dankmäler im Tal der Großen Kokel (Букурещ, Art Conservation Support 2022, превод на румънското издание от 2018 г.), както и на много научни статии, публикувани във важни международни списания. Изследователските му интереси включват средновековното изкуство в Кралство Унгария и Централна Европа, взаимодействието на средновековното изкуство, култовете към светци и политическата пропаганда и явленията на междукултурния артистичен обмен между Византия и Запада
изследовател на свободна практика
Италия
Прочети още
Франческа Стопер получава докторска степен по хуманитарни науки в Университета в Триест, защитавайки дисертация, озаглавена Венецианско златарство: литургични предмети между 1680–1797 г. през 2015 г. Преди това в същия университет тя придобива тригодишна степен в специалност Науки за културното наследство с дипломна работа за златаря Анджело Скарабело и магистърска степен по история на изкуството с изследване на венецианския златар Андреа Фулици. Нейната изследователска дейност винаги се е фокусирала върху венецианското изкуство от XVII и XVIII век, по-специално върху декоративните изкуства и живописта, сътрудничейки няколко пъти с Венецианската фондация „Градски музеи“ и Института по история на изкуството на Фондация „Джорджо Чини“. Основен обект на нейните изследвания е историята на венецианското златарство в епохата на барока и рококо, осъществявана с внимание към ателиетата и майсторите, действащи през XVII и XVIII век, към взаимовръзката между изкуствата и визуалните модели. Освен това тя насочва вниманието си към аспекта на обучението във венециански ателиета, участвайки в проекта Garzoni: Apprenticeship, Work, Society in Early Modern Venice (16th–18th centuries), популяризиран от Университета „Шарл дьо Гол“ (Лил III), Франция, Университета на Руан, Франция, Федералната политехническа школа на Лозана, Швейцария. През 2017 г. получава стипендията „Франсис Хаскъл“. От 2021 г. обработва каталози за Градски музеи за история и изкуство (Civici Musei di Storia ed Arte) в Триест, национални музеи и местни представителства на Министерството на културата.
изследовател на свободна практика
България
Прочети още
Следва история в Софийския университет и завършва аспирантура по история на изкуството в Чикагския университет. Докторската му дисертация Toward a History of Byzantine Psalters, ca. 850–1350 AD е издадена през 2014 г. Занимава се най-вече с историята на живописта, но отскоро има някои приноси в изучаването на златарството: Жезълът на бачковските игумени (2019), Incense-Boats and Drinking Cups (под печат), Тайната на манастира Погоян (в съавторство с Дарина Бойкина и Нона Петкова, 2024). През текущия (летен) семестър на 2024 г. работи като хоноруван преподавател по византинистика в Мюнхенския университет.
главен асистент
Институт по етнография и фолклористика с Етнографски музей
Българска академия на науките
България
Прочети още
Иглика Мишкова е главен асистент в Института по етнография и фолклористика с Етнографски музей, Българска академия на науките. Тя има магистърска степен по история и специализация по история на Византия и на Балканите. Има докторска степен по музеология. Иглика Мишкова е автор на публикации в областта на музеологията и етнографията, и е куратор на множество изложби.
изкуствовед, доцент
Тексаски университет A&M,
САЩ
Прочети още
Ливия Стоенеску има докторска степен по история на изкуството от Кралския университет. Тя публикува изследвания в областта на теорията на иконния образ, трансформацията на художествения образ и възприемането на реликвите в италианското и испанското ренесансово изкуство. Автор е на монографията Temporalities, Transmaterialities, and Media: The Pictorial Art of El Greco (Amsterdam: Amsterdam University Press, 2020) и редактор на сборниците с есета Creative and Imaginative Powers in the Pictorial Art of El Greco (Turnhout: Brepols, 2016) и The Interaction of Art and Relics in Late Medieval and Early Modern Art (Turnhout: Brepols, 2020). Последната редактиран сборник изследва влиянието на реликвите, естетическия смисъл и историческото значение на разпространението на религиозни предмети по целия свят през ранното Ново време. През 2021 г. Ливия Стоенеску е наградена със съвместната стипендия Villa I Tatti, Флоренция, Италианския център за италиански ренесансови изследвания в Харвардския университет и Националния музей Прадо, Мадрид, за изследователския си проект Ornament as Sacred Agency in the Architectural Drawings, Paintings, and Polychromatic Sculptures of Alonso Cano (1601–1667). В момента тя изследва производството и разпространението на сребърни литургични предмети от южната част на света, в рамките на които религиозни предмети от югоизточните региони създават пътища за културен обмен с основните места за добив на сребро в Америка. Ливия Стоенеску вдъхновява студентите си с енергията и интелектуалното любопитство на работата си в редица магистърски и бакалавърски курсове, които е разработила като професор по история на изкуството в Тексаския университет A&M и други американски университети, за които преподава.
Папски източен институт, Рим
Италия
Прочети още
Теодор Лучиан Лекинтан е роден в Клуж-Напока, Румъния. Понастоящем живее в Рим и работи в Папския източен институт. Води лекции по история на византийското изкуство. Преподава и декоративни изкуства, поради което се интересува от тази проблематика и от приноса в тези области. През януари 2022 г. защитава докторската си дисертация върху Палеологово монументално изкуство, озаглавена Иконографската програма на Византийската църква в Куртеа де Аргеш (научна комисия в състав: Масимо Бернабо, Университет на Павия, Микеле Бачи, Фрайбургски университет, Валентино Паче, Удински университет). Преди това е учил история на изкуството (тригодишна степен) в Националния университет за изящни изкуства в Букурещ (2005–2008) и теология в Париж в Център Севр (2008–2011). Завършва Източна литургика в Рим (2013–2015). Той има статии относно румънското византийско изкуство и много рецензии, публикувани в престижни периодични издания, свързани с неговата област на изследване. През последните години работи и по популяризиране на изкуството в престижни списания на италиански език.
изкуствовед
Еревански държавен университет
Армения
Прочети още
Мариам Варданян е преподавател в Ереванския държавен университет. Завършва Ереванския държавен университет, катедра „Арменска история и теория на изкуството“. Веднага след дипломирането си започва да преподава История на приложните изкуства и История на арменското златарство.
Вече няколко години арменските метални ритуални предмети се превръщат в основна тема на изследванията на Мариам Варданян. Този интерес започва през 2012 г., когато е поканена да проучи металните предмети, запазени в колекциите на арменската епархия в Румъния.
В момента Мариам Варданиан продължава изследванията си върху арменските ритуални предмети, изучавайки арменските колекции в Техеран, както и арменската Mъхитаристка конгрегация във Венеция.
старши експерт консултант по консервация
Министерство на културата и медиите на Република Хърватия
научен сътрудник
Факултет по хуманитарни и социални науки,
Университет в Риека, Република Хърватия
Прочети още
Матея Йерман завършва специалност история на изкуството и история във Факултета по хуманитарни и социални науки на Университета на Риека през 2010 г. Защитава докторска степен по история на изкуството в Задарския университет през 2020 г. под ръководството на д-р Дамир Тулич. Дисертацията ѝ е на тема Литургични предмети, изработени от благородни метали от 1400 до 1800 г. в бившата Пулска епархия. От 2012 г. е научен сътрудник в проектите на секция „Ранно модерно изкуство“ в катедра „История на изкуството“ на Факултета по Хуманитарни и социални науки в Университета на Риека. От 2017 г. работи като старши експерт консултант по консервация на недвижимо и движимо културно наследство в отдел „Реставрация“ в Риека, който е част от Дирекцията за опазване на културното наследство към Министерството на културата и медиите на Република Хърватия. Носител е на стипендията на Френската школа в Рим за 2019 г.
Тя е специалист в областта на приложните изкуства. Изследванията ѝ са посветени на златарството през ранния модерен период с фокус върху произведения, създадени във Венеция и художествените центрове на Свещената Римска империя, както и културните кръгове, които доминират на източното крайбрежие на Адриатическо море. Тя представя проучванията си както на международни, така и на национални научни конференции и публикува в редица специализирани издания. Съосновател е на Асоциацията за изследване на приложните изкуства и златарството (Белград), международна група от изкуствоведи, изследващи златарското изкуство.
изкуствовед, професор и член-кореспондент на Българска академия на науките
Институт по етнография и фолклористика с Етнографски музей
Българска академия на науките
България
Прочети още
Мила Сантова, доктор на изкуствознанието, е член кореспондент на Българска академия на науките. Била е дългогодишен директор на Института за фолклор при БАН, както и първи директор на новосформирания през 2010 г. Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН. Мила Сантова е завършила „Изкуствознание“ и има две, последователно защитени дисертации. Работи в областите на изкуствознанието, етнологията, културната антропология. Има 6 книги, от които 4 монографии, както и публикувани около 300 студии, статии и пр. Ръководила е 25 международни проекта с Франция, Италия, Белгия, Румъния, Испания, Словения, Турция, Латвия, Естония, Литва.
изкуствовед, научен сътрудник
Белградски университет
Сърбия
Прочети още
Милена Улчар е научен сътрудник в катедра „История на изкуството“ към Философския факултет на Белградския университет. Докторската ѝ дисертация върху реликвариите и историята на тялото в ранномодерния Которски залив (Венецианска република) е защитена в същия университет през 2018 г. В момента изследванията ѝ са фокусирани върху проблемите на анимизма и натурализма в произведенията на изкуството с религиозна употреба във Венецианската общност.
изкуствовед
Музей на Сръбската православна църква, Белград
Сърбия
maticmiljana1@gmail.com
Прочети още
Миляна М. Матич е родена през 1981 г. Завършва история на изкуството във Философския факултет на Белградския университет през 2005 г., където завършва следдипломната си квалификация по история на сръбското изкуство от Средновековието през 2008 г. с дипломна работа на тема Ктиторските портрети в сръбската живопис от XVI и XVII век. Завършва докторантурата си през 2014 г. с дисертация на тема Сръбската иконопис в епохата на възобновената Печка патриаршия 1557–1690. От май 2017 г. работи като уредник в Музея на Сръбската православна църква в Белград, като през 2018 г. получава професионалното звание куратор. През март 2023 г. Миляна Матич става заместник-директор на Музея на Сръбската православна църква и получава званието научен сътрудник в научната област на хуманитарните науки, група по история на изкуството, дадена от Националното министерство на науката, технологичното развитие и иновациите. Научно-изследователската работа на Миляна Матич се осъществява в областта на историята на изкуството, със специален акцент върху ктиторските портрети, иконописта и произведенията на приложното изкуство от Средновековието и поствизантийския период. Автор е на две научни монографии, няколко научни труда в международни научни списания и сборници с трудове, автор и съавтор на няколко изложби в Музея на Сръбската православна църква и сътрудник на няколко големи изложби с национално значение.
археолог и византолог
Ефория за старините на Халкидики и Света гора
Гърция
Прочети още
Николаос Мердзимекис работи като археолог и византолог в Министерството на културата на Гърция, Ефория за старините на Халкидики и Света гора, Отдел за византийски и поствизантийски старини. Учи археология и история във Великотърновския университет „Св. Кирил и Методий“, България. Темата на докторската му дисертация е Епиграфски паметници от манастира „Зограф“ в Света гора. Участва в разкопки на остров Тасос, на Халкидики и на Света гора (Йерисос, Урануполис, Съборната църква в Карея, Великата Лавра, Ивирон, Хилендар, Зограф и други). Участва като лектор в множество научни конференции, симпозиуми и срещи, свързани с византийската и поствизантийската археология (разкопки, надписи и други), изкуство (сребърна църковна утвар, дърворезба, литургични тъкани и други) и история (връзки между Света гора и Балканите, Русия и други), както в Гърция, така и в чужбина (България, Румъния, Русия, Сърбия, Украйна и други). Публикувал е много статии по гореспоменатите теми (археология, изкуство и история). Участва и като организатор на изложби на произведения на изкуството от Света гора в Гърция и чужбина (Солун, Хелзинки, Париж и други).
изкуствовед, куратор
Музей на град Букурещ
Румъния
Прочети още
Николета Бъдилъ е куратор в Музея на град Букурещ, отдел „Нова и съвременна история“ и национален акредитиран експерт по артефакти с художествено значение и по-специално, портрети в съвременната румънска живопис. Завършва Букурещкия университет, Исторически факултет, катедра „История на изкуството“ и получава докторска степен по история с анализ на езика на жеста в европейските дворцови портрети. Преди това работи като учител по история, постдокторант в Полицейската академия „Александру Йоан Куза“ и техник по 3D сканиране в румънското Министерство на културата.
Работи в Музея на град Букурещ от 2016 г. и изследва главно колекции от румънско изкуство (живопис, икони, скулптура, гравиране и декоративни изкуства). Сред временните изложби, курирани от Николета Бъдилъ, са Raffet. Travel illustrations (14 юни – 27 август 2023 г.), Between Gheorghe Gheorghiu Dej and Nicolae Ceausescu. Communist portrait in the collections of Bucharest Municipality Museum (7 април – 30 юли 2023 г.), Romanian Principalities. Landscapes in European engraving from the 19th century (8 юни – 4 септември 2022 г.), и Power and status. Portraits from the Sculpture collection of Bucharest Municipality Museum (14 юли – 26 септември 2021 г.).
В резултат на изследователската си работа върху музейните сбирки тя публикува много статии и каталог с етнографски керамични предмети от Владенията на кралския дом на Румъния, особена форма на декоративно изкуство в румънското популярно изкуство, създадено под ръководството на кралското семейство. Сред нейните научни публикации са статиите The Untold Story of an Archangel: Saint Michael from Văcărești Monastery (Урбанитас, № 3, 2023), Power and Status. Methodological Considerations on the Portrait from Romanian Sculpture (Национален музей „Котрочени“, 2022), Building an Identity: the Portraits of the Founders of Brancovenesti Settlements (Национален музей „Котрочени“, 2021), Romanian Medicine at the Beginning of 20th Century. Victor Babe: Study Case (Музей на град Букурещ, 2018), The Sacrifice Without Blood. The Palls from the 20th Century from the Collection of the “Dr. Nicolae Minovici” Ethnographic Museum (Музей на град Букурещ, 2018).
изкуствовед, главен асистент
Институт за изследване на изкуствата,
Българска академия на науките
Прочети още
Нона Петкова е изследовател в група Средновековно и възрожденско изкуство, сектор Изобразителни изкуства на Института за изследване на изкуствата. Магистър по изкуствознание със специализация по Средновековно изкуство и култура от Нов български университет. Защитава дисертационен труд на тема Обкови на напрестолни евангелия от българските земи (XVI – първата половина на XVIII век) в Института за изследване на изкуствата през 2020 г. Получава стипендия за специализация от Френската археологическа школа в гр. Атина (април 2008 г., август 2009 г.). Архивист в отдел „Ръкописи и старопечатни книги“ на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. София (2012–2019), както и координатор на дарителската програма Осинови книга (2017–2019). От 2022 г. е гост-лектор в Нов български университет.
Работи в областта на православното изкуство и златарските произведения за нуждите на Църквата с фокус върху църковната утвар, златарските ателиета и центрове. Интересува се и от художествения и културен обмен на Балканите през османския период. Друга сфера на нейния изследователски интерес е книжовната култура от тази епоха във връзка с украсата и подвързването на ръкописите, както и с анализа на хартията (филигранологията).
студент
Утрехтски университет
Нидерландия
Прочети още
Рут Браянт получава бакалавърски степени по история на изкуството и по биология в университета „Кейс Уестърн Ризърв“. Продължава изследванията си в хуманитарните науки като магистър по история на изкуството в Утрехтския университет. В университета „Кейс Уестърн Ризърв“ тя печели наградата Мюриъл С. Бъткин по история на изкуството за най-добро цялостно представяне и най-висок среден успех. Получава стипендия за бакалавърски изследвания от Центъра за хуманитарни науки „Бейкър-Норд“, както и награда за студентски изследвания (Бейкър-Норд) за участието си във Вечни пластмаси: Павилионът на САЩ 2023 на Архитектурното биенале във Венеция. Нейната работа заедно с д-р Андреа Рейджър (професор по история на изкуството) завършва с проектирането и изпълнението на симпозиума Каналът до Каяхога: вечните пластмаси в контекст, проведен в Музея на изкуствата в Кливланд, включително организирането на различни семинари. Тази пролет Рут Браянт участва в павилиона за история на изкуството на „Кейс Уестърн“, където представи дипломната си работа Плячката от китовете: Комодифициране на природата в холандски арктически жанрови сцени от XVII век. Тя изнася своя доклад Анализирайки обковa на Тора: схващането на изобилието от изображения на животни чрез Зохар на престижния симпозиум по история на изкуството в Нюйоркския държавен университет, Ню Палц, през 2024 г. Рут Браянт развива това изследване в курса Форми на опит в ранното източно славянско изкуство, който изследва паметниците, стенописните цикли и иконите на средновековна и ранна модерна Русия, Украйна, Беларус, Полша и Литва.
докторант
Институт за изследване на изкуствата,
Българска академия на науките
Прочети още
Симеон Тончев е изкуствовед и историк. Завършва специалност „Изкуствознание“ през 2018 г. и магистърска програма „Изкуствознание и културно наследство“ през 2020 г. в Националната художествена академия. Специализира История на България през Възраждането (XVIII–XIX век) в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Научните му интереси са в областта на православното изкуство, изкуството и културата на Българското възраждане, художествените процеси и центрове през XVIII–XIX век. Автор на публикации за църковното изкуство от ΧΙΧ век в региона на Централна Южна България. В дисертацията си, разработвана в Института за изследване на изкуствата, проучва сбирките с рисунки на зографите от Възраждането.
Член на българския екип на международния научно-изследователски проект Visual Culture, Piety and Propaganda: Transfer and Reception of Russian Religious Art in the Balkans and the Eastern Mediterranean (16th – early 20th century).
археолог
Ефория за старините на Лариса
Гърция
Прочети още
Ставрула Сдроля е доктор по археология и ръководител на Ефорията за старините на Лариса, Тесалия, Гърция. Участва в разкопките на много археологически обекти в Тесалия, особено във Велика, Лариса. Сред научните ѝ интереси са поствизантийските стенописи и икони в района на Тесалия.
археолог, доцент
Солунски университет „Аристотел“
Гърция
Прочети още
Пасхалис Андрудис е изучавал архитектура, археология и консервация на паметници в Гърция, Франция и Великобритания. В момента е доцент по византийско и ислямско изкуство и археология в Солунския университет „Аристотел“, Гърция.
изкуствовед, научен сътрудник
Белградски университет – Философски факултет
Прочети още
Вук Даутович е изкуствовед от Белград, Сърбия. Получава бакалавърска, магистърска и докторска степен от Белградския университет. Докторската му дисертация е на тема Изкуство и литургичен ритуал: литургични предмети в сръбската визуална култура от XIX век. Неговите научни интереси са в областта на материалната култура на ранния модерен период и визуалната култура на Югоизточна Европа. Вук Даутович е специалист по история на църковното изкуство. Изследванията му са посветени на литургични предмети и обхващат различни явления, свързани с произведения на приложното изкуство, използвани при обреди и церемонии – от ритуалната им употреба до функцията им като носители на културни модели и идеи, включително интерактивното участие на материалната култура в културните диалози между различните общности. Специализира в изучаването на историята на златарското изкуство в Сърбия. Друга област на неговите изследвания е еврейската визуална култура и история на Балканите и различните прояви на сефарадската еврейска визуална култура. През 2017 г. получава стипендия от Испанския национален съвет за научни изследвания (CSIC) и Университета „Комплутенсе“ в Мадрид (UCM). През същата година е награден с орден Кабайеро дел Ладино от името на петия президент на Държавата Израел дон Ицхак Рачамим Навон в Негевския университет „Бен-Гурион“ в Израел. Участвал е в множество международни научни конференции.