Издадени научни публикации, реализирани с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“
по договор КП-06-М80/2 от 7 декември 2023 г.
по договор КП-06-М80/2 от 7 декември 2023 г.
Materialized History: Donors and Liturgical Objects from the First Half of the 19th Century in Plovdiv. В: История и изкуство. Изкуствоведски четения 2024. I.Старо изкуство. София, 2025, 301-317. ISSN: 1313-2342/ISBN: 978-619-7619-45-4.
автор: Дарина Бойкина
абстракт: Статията представя няколко непубликувани литургични предмета от Пловдив, които заслужават специално внимание с оглед на дискусията за отношението между изкуство и история. Опирайки се на информацията от дарителските надписи върху произведенията, изследването цели да покаже значението на църковната утвар при реконструирането на биографите на двама представители на пловдивския елит от първата половина на XIX в.: абаджията Георги Константину Кендинденоглу и търговеца Антониос Комизопулос, емигрирал в Русия в самото начало на столетието.
абстракт: Статията представя няколко непубликувани литургични предмета от Пловдив, които заслужават специално внимание с оглед на дискусията за отношението между изкуство и история. Опирайки се на информацията от дарителските надписи върху произведенията, изследването цели да покаже значението на църковната утвар при реконструирането на биографите на двама представители на пловдивския елит от първата половина на XIX в.: абаджията Георги Константину Кендинденоглу и търговеца Антониос Комизопулос, емигрирал в Русия в самото начало на столетието.
ключови думи: кадилница, руско златарство, Георги Кендинденоглу, Антониос Комизопулос, църква „Св. Димитър“ в Пловдив
Една кутия за кръст, Севлиево и Батошевския манастир „Успение Богородично“. В: Севлиево през вековете. Исторически измерения, събития, личности. Севлиево, 2024, 67-80. ISBN: 978-619-7524-48-2.
автор: Дарина Бойкина
абстракт: Статията се фокусира върху дървена кутия за кръст, която произхожда от региона на Севлиево. Днес предметът се съхранява в колекцията на Националния църковен историко-археологически музей в София под инв. № 3549. Върху капака е изобразена сцената „Успение Богородично“. Въз основа на стиловите особености, живописната украса би могла да се атрибуира към творчеството на тревненския зограф Захария Цанюв от третата четвърт на XIX век. Кутията за кръст най-вероятно е използвана от монах таксидиот от Батошевския манастир „Успение Богородично“.
ключови думи: тревненски зографи, Захария Цанюв, XIX век, църковни предмети, Севлиево, Батошевски манастир „Успение Богородично“